The noises in her mind…

След едно ровичкане из дисковете, открих песента дето търся. Delirium – „After all“. Прекрасна е. И днес минах покрай прозорците на електрото – там, където минавах често, когато слушах тази песен. Преди толкова много години. Спрех и се огледах. Бях ниско, малко хлапе, с широк анцуг, мечтаех за нем., бях влюбена в Д. И исках да бъде висока, с дрехи, които ми харесват, успехите ми в училище да радват моите и да имам до себе си човек, който ме обича. Стоях там и осъзнавах бавно, че съм сбъднала мечтата си. Изглеждах точно толкова прекрасно, колкото си мечтаех в 7 клас. Усещането беше изпълващо. Искам след още 3 години да бъда така доволна от себе си, както сега.

Иначе ваканцията ми е разделена на 3 – немски, ремонта в нас и С. Събрах сили и му разказах всичко. За всички тях. Не плаках. Просто му признах. И той го прие без много да му пука. Разказа ми за това, което той ми е причинил. Да кажем, че се уравновесяваха. Накрая просто не ни пукаше и на двамата. Продължаваме напред. А днес стават точно 18 месеца откак се познаваме. Невероятно число.

Малко ми е тъжно, докато се ровичкам из сайта на ДААД. Най-краткото следване е 3 години. Иначе по специалностите, които искам – 5-6. Драйфа ми се при мисълта за 6 години в Г-я. Вярно, че ще се постарая по Еразъм да изкарам всеки семестър в различна страна, ама пак ще съм далеч. Майка ми и баща ми са се събрали в Студентски град. Кого ли ще срещна аз по света?

Иначе темата ми е почти готова и най-странното, все повече ми харесва. Обмислям да следвам това, което сега тъй усърдно подготвям. Ще опитам всичко, де. Но пък изостанах с графиките. Имам още 3. Съчинения не съм писала. Не съм мърда, не. Оставта още 5 почивни дена, ще се постегна, обещавам.

(И все пак ще кандидатствам в СУ за редките филологии. Не мога да не опитам там, където ми е хвърлен пъпа пък! )