Всичко е под контрол, да бе.

Вдишвам.
Вярно е, че ги няма. Бижутата имам предвид. Онази прелестна гривна и висулката към нея. Утре ще продължа да ги търся. В събота трябва да бъдат върху мен.

Два дни.
Вярно е, че ги няма. 12 клас. И все пак, днес ги видях всичките. Значи все пак още съществуват.

така. планът е следния:
5.00 в апартамента на Д. Съболезнования Поздравления за нея и сребърна гривна.
6.00 в двора на ПМГ, снимки, много снимки. Трябва да съм прекрасна, вс епак майка му ще е там. (*пф*)
6:30 чрез такси на Пантеона. Те ще дойдат там. Снимки, прегръдки, стискане на зъби. (Дано прогнозата за дъжда е съвършенно погрешна!І

И после…където ми видят очите. Вече дори не ми се плаче. 3 години мислех с ужас за този миг, но сега съм спокойна. Повтарям си за сто-хиляден път „Днес е първият ден от живота ти“ и знам,че всичко ще е наред. А и да не е…

И за накрая няколко реда от песента, която ми дава сила:

All that we needed tonight
Are people who love us and like
I know how it feels to need
Oh when we leave here, you’ll see

Open to everything happy and sad
Seeing the good when it’s all going bad
Seeing the sun when I can’t really see
Hoping the sun will at least look at me

Focus on everything better today
All that I needed I never could say
Hold on to people, they’re slipping away
Hold on to this while it’s slipping away

You can touch one another now…

Доживях официалното облекло, yeah… Бели обувки, бял панталон, бяла туника. Yeah, не звучи като мен, но какво да се прави. Доживях и 170 см ръст, с който се гордея. След точно 168 часа ще търча като луда в тези си дрехи с фотоапарата и ще запечатвам душите на най-прекрасните хора в гимназията. След като те си тръгнат…всичко хубаво безвъзвратно ще си отиде.

За да не е хептен скука този пост, ето снимка на Каме и Джин в онова легло, което присъства в сънищата на всичките им фенки. Хъхъ. хъ.

Kiss me down by the broken tree house

[Sixpence None The Richer - "Kiss me"]

Искам си мъжа-японец! Искам да е висок, съвсем малко повече от мен. Да ме дръпне силно и да ме целува пред целия офис. Искам да направо нещо тотално диво и побъркано. И да е японец.

Това е то влиянието на джей-дорамите…

Иначе при мен все тъй нищо ново. След две седмици ще съм от най-възрастния випуск в училище. След една година ще завършвам и аз. Още нямам рокля и ми е много интересно каква е тази черна, която майка е харесала.

Снощи за първи път спах добре. Събудих се бодра и щастлива. Макар че снощи гледах един доста тъжен епизод на к.в.п. и около час се чудех какво ще се случи в следващия. Може би затова заспах на пода. Беше твърдо и студено, но възобновяващо силите.

Днес е време за биология, утре за геогъзия, и петъчната химия и мъчението приключва. Уикенда ще съм самотна. Навярно ще си догледам сериала и ще изпадна в екстаз от японските бишонени. Искам, искам там!!!

Найсу дес~~~

Не са ли прекрасни?

The noises in her mind…

След едно ровичкане из дисковете, открих песента дето търся. Delirium – „After all“. Прекрасна е. И днес минах покрай прозорците на електрото – там, където минавах често, когато слушах тази песен. Преди толкова много години. Спрех и се огледах. Бях ниско, малко хлапе, с широк анцуг, мечтаех за нем., бях влюбена в Д. И исках да бъде висока, с дрехи, които ми харесват, успехите ми в училище да радват моите и да имам до себе си човек, който ме обича. Стоях там и осъзнавах бавно, че съм сбъднала мечтата си. Изглеждах точно толкова прекрасно, колкото си мечтаех в 7 клас. Усещането беше изпълващо. Искам след още 3 години да бъда така доволна от себе си, както сега.

Иначе ваканцията ми е разделена на 3 – немски, ремонта в нас и С. Събрах сили и му разказах всичко. За всички тях. Не плаках. Просто му признах. И той го прие без много да му пука. Разказа ми за това, което той ми е причинил. Да кажем, че се уравновесяваха. Накрая просто не ни пукаше и на двамата. Продължаваме напред. А днес стават точно 18 месеца откак се познаваме. Невероятно число.

Малко ми е тъжно, докато се ровичкам из сайта на ДААД. Най-краткото следване е 3 години. Иначе по специалностите, които искам – 5-6. Драйфа ми се при мисълта за 6 години в Г-я. Вярно, че ще се постарая по Еразъм да изкарам всеки семестър в различна страна, ама пак ще съм далеч. Майка ми и баща ми са се събрали в Студентски град. Кого ли ще срещна аз по света?

Иначе темата ми е почти готова и най-странното, все повече ми харесва. Обмислям да следвам това, което сега тъй усърдно подготвям. Ще опитам всичко, де. Но пък изостанах с графиките. Имам още 3. Съчинения не съм писала. Не съм мърда, не. Оставта още 5 почивни дена, ще се постегна, обещавам.

(И все пак ще кандидатствам в СУ за редките филологии. Не мога да не опитам там, където ми е хвърлен пъпа пък! )