Есенно ми е..

Есенно ми е на душата. Есенно, уморено, тъжно, сиво, грозно. Знам, че не бива, че да се усмихна трябва, задето живея тъй леко, но не. Напрежение се носи из въздуха на стаята ми и нервите ми ги няма. В меланхолия съм. И някои спомени, като нечия усмивка например, ме връщат в ягодовите полета. Да, на света има един човек, който се усмихва широко когато ме види. Вярно, има и такива дето ме гледат с отвращение, но те не струват. Днес май няма да изляза. С. ще се натъжи и ми е гадно, но нямам сили. Не съм яла от второто голямо. Сега е 7. Може би довечера, гледайки филм с любимия актьор, в затъмнената стая, ще умра? Хм.

Имам нужда от красота. И то много. Рисунки, поезия, музика, всичко приемам. И малко повече усмивки също. Защото чувствам как заспивам тежкия зимен сън, от който не ще се събудя…