I can’t stand
април 9, 2008
Отново е вечер. Досущ като вчера. Но дяволския песимизъм е заместен от оптимизъм. Причини – бол, но основната е че днес за първи път не замълчах, а казах някои неща, които ми се искаше да кажа и то много. Една покана, едно „Искам!“ и един уж неудобен въпрос, чиито отговор обаче ще остане задълго като отличен майтап. И днес си бях с Г. половин час, почти не се вяснах по английски. Смях се много. Купих си книгата, дето търся от седмица. Наваля ме лекия дъждец. Намерих чанта по любимото ми аниме!!! И Слънцето обеща да ми я купи, още утре, нищо че ще я получа чак на 20ти. Денят, в който ще имам мечтаната рокля и обувки. Надявам се де. Искам рокля, щукна ми преди седмица. Просто май месец е почти лято, има маса официални поводи, а и, добре де, признавам, заразих се от страстта, с която вълците ми си търсят рокли за бала.
I can hear tomorrow
I can’t stand to see the morning come
